ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО „АЕЦ БЕЛЕНЕ” – ПЪРВА ЧАСТ   ВНИМАНИЕ! Това е част от излязлата през октомври 2008 книга „Кой какъв е в българската корупция: парламент, премиер, президент”, така че ако някъде е споменат само постът, имайте предвид, че става дума за една група бивши: Сергей Станишев, Румен Овчаров, Петър Димитров. Кънчо Кожухаров   От години следя скритите ходове, машинациите и явните лъжи около проекта АЕЦ „Белене” и изумлението ми не намалява, а нараства. Защото колкото и да се опитвам да открия някакво негово достойнство, откривам само нови и нови недостатъци. За българската енергетика АЕЦ „Белене” е това, което в нашата история олицетворява БСП – инструмент за корупция, лично обогатяване и морален упадък на цялата нация.   Какво трябва да направим, когато някой ни обещава, че благодарение на АЕЦ „Белене” България ще се превърне в енергиен център на Балканите? Преди всичко трябва да проверим дали в същия момент този някой не ни бърка в джоба. Защото това веднъж вече се случи и без да знае, всяко българско семейство отдели от залъка си по 800 лева за висшите представители на енергийната ни мафия.   Сега родните мафиоти са решили да ни обложат с пет пъти по-голям данък – 4000 лева на семейство. Като за начало. А всичко започна толкова безобидно.   Как пребориха земетресениЯТА Преди тридесет години в България имаше шестнадесет действащи уранови мини, в които наливахме тонове киселина, за да извлечем оттам уранов разтвор. Срещу жълти стотинки изпращахме в Съветския съюз урановия концентрат, за да получим обратно една малка част от него под формата на гориво за АЕЦ „Козлодуй”. Тодор Живков можеше да се хвали, че малка България има атомна централа, а енергийните босове получаваха чудовищни за онова време премии и заплати.   Тъй като премиите зависеха от количеството произведена енергия, босовете мислеха само как да го увеличат. Започна бясно търсене на площадка за Втора атомна. Първата копка в Белене бе направена и 13 милиона лева бяха набързо похарчени – преди да се разбере, че мястото е зле избрано.   На 5 ноември 1984 година директорът на Централната лаборатория по висша геодезия при БАН професор Георгиев изпраща до Министерството на енергийно-суровинните ресурси официално писмо за опасността от високата сеизмичност на площадка "Белене".   „Сеизмичността на АЕЦ „Белене” е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания. Досега на СССР са представени 12 доклада с повече от 3000 страници с резултати по сеизмичната и геоложка обстановка. Въпреки това през юни 1983 година съветската страна предложи да се изостави площадка АЕЦ „Белене” и да се търси нова площадка независимо, че са изразходвани 13 милиона лева за строителство.”   В писмото се съобщава, че нито една от седемстотинте атомни електроцентрали по света, които се строят или са вече в действие, не се намира в толкова опасен от сеизмична гледна точка район. Повечето съоръжения на АЕЦ "Белене" попадат в зони с прекалено висока степен на сеизмичност. Едно разумно и отговорно правителство веднага би спряло строежа.   Правителството и държавният глава обаче не са нито разумни, нито отговорни. Решението да се избере площадка „Белене” е политическо, а повече от всичко те се боят да признават собствените си грешки. Въпреки скорошния спомен за земетресението от март 1973 година, което предизвика страшни поражения в съседния Свищов, те предпочитат да заложат на карта живота и здравето на стотици хиляди българи.   За това обаче е нужно да се натрупат купища лъжи и преди всичко да бъде упражнен жесток натиск върху геодезистите. „Повечето от съоръженията на АЕЦ Белене... попадаха в ІХ и по-висока сеизмична степен”, признава се в писмото. Обаче „групата специалисти успяха да докажат, че ПЗ (проектното земетресение) не трябва да се приема равно на МРЗ (максималното разчетно земетресение) = 8 бала.”   Всъщност стойността на проектното земетресение винаги е по-малка от стойността на максималното разчетно, но това не смущава професор Георгиев, който бърза да си издейства потупване по рамото от своите партийни шефове: „Въз основа на получените последни резултати от експерименталните изследвания и направените нови доказателства за сеизмичността на този район се разреши да се продължи строителството на АЕЦ Белене, с което се получава икономически ефект, надвишаващ 260 милиона лева...”   От писмото не става ясно какви нови доказателства са „направени” и как е получен този икономически ефект, но пък и това не е толкова важно. Важното е, че земетресенията около Белене вече не са опасни. На хартия сеизмичността е смъкната с една степен, така че проектът може да продължи нататък.   МУТИРАЩАТА ИЗМАМА Така за пръв път в историята на АЕЦ „Белене” се появи един постоянно повтарящ се криминален елемент – тактиката на мутиращата измама. Тя се характеризира с частична промяна на доводите и декларираните цели на всяко ново стъпало, водещо към държаната в тайна още от самото начало истинска цел. Вместо да бъде отчетено като грешка, неразумното изхарчване на 13 милиона лева за проучване и лансиране на опасната площадка „Белене” послужи като аргумент за фалшифициране на научните данни.   На свой ред фалшификацията послужи като аргумент за последвалото влагане на нови и нови средства, докато се стигна до онези 1,5 милиарда лева, след чието прахосване социалистическото правителство просто не можеше да си позволи да даде заден ход. Централата продължи да гълта пари дори след спирането на строежа – в продължение на 15 години над 300 души продължиха да получават завидни заплати за поддръжка, консервиране и преконсервиране на докараните и така и никога не влезли в експлоатация съоръжения и машини.   Консервационните разходи пък позволиха на енергийните босове да раздуят стойността на вложените средства с още половин милиард. После двата милиарда лева се превърнаха в 2 милиарда долара, защото енергийните мафиоти от правителството преизчислиха стойността на внесената техника и отчетените през 1985-1990 година дейности по цени към 2005 година.   Сега министър Петър Димитров бърза да продаде обратно на безценица внесения реактор и да разруши всичко построено, та никой повече да не може да установи размера на кражбите и безобразията през първия период от строежа на АЕЦ „Белене”. Идеята е, след като всичко бъде взривено, изгребано и разчистено, ние да забравим за погребаните 2 милиарда, а правителството да започне да прахосва следващите 8 милиарда лева.   Които до завършването на строежа – някъде около 2018 година – вече ще са станали 20 или 24 милиарда.   Тактиката на мутиращата измама бе приложена и при корупционния търг за определяне на фирмата изпълнител. Целта на Румен Овчаров бе да гарантира, че изграждането на централата ще попадне в ръцете на руснаците. Тъй като до българското общество не стигна изчерпателна информация за отделните елементи от тази машинация, потърсих бившия председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) Георги Касчиев.   - В телевизионно интервю министър Румен Овчаров призна, че в условията за търга за АЕЦ "Белене" нарочно е било поставено изискване реакторът да бъде от типа ВВЕР, а не КАНДУ, за да може да се използва вече доставеният хилядник. Той обаче е доста по-стар вариант и едва ли е със съвременните показатели за надеждност – задавам темата аз.   - Това твърдение е в духа на първоначалната теза, че е по-добре да продължим това, което е вече направено, защото ще спестим много пари – подхваща моментално Касчиев. - Тя послужи като аргумент, за да оправдаят отхвърлянето на КАНДУ, тъй като търгът бил за реактор от типа ВВЕР, при който хвърлените вече уж един милиард долара нямало да отидат напразно.   Сега обаче откриват Америка: че новите реактори от трето поколение са много по-надеждни, имат много по-дълъг срок на експлоатация и много по-ниски разходи - неща, които бяха ясни още навремето. И тържествено заявяват, че по тези съображения са решили да закупят нови реактори.   Само че по тая логика би следвало да ги запитаме: защо тогава обявихте търг само за руски реактори, след като и в Щатите, и в Западна Европа, и в Япония има разработени реактори от трето поколение? Мисля, че целта е била да се гарантира предварително изборът на руска технология. При открит конкурс би било трудно да се обясни защо са предпочели ВВЕР.   - Каква е "успеваемостта" на руските реактори при честна конкуренция с други производители?   Касчиев се позасмива и отговаря:   - Има много конкурси, при които те не са печелили, например търга за финландския 5-и реактор. Наистина в Китай вече работят два руски реактора, но те бяха построени с повече от две години и половина закъснение и при доставка на некачествено оборудване. Заради това китайците изключиха руския ВВЕР от късия списък (short list) за търговете за следващите четири реактора. Когато обяви намеренията си да строи АЕЦ, Турция решително заяви, че не се интересува от руските реактори. Прибалтийските държави, които ще изграждат съвместна централа, също не искат руски реактори. ВВЕР като че ли не е лош реактор, но на книга е едно, а опитът от реализираните проекти е друго.   Благодаря му и приключвам разговора, защото останалата част от сюжета вече ми е известна.   След като за изпълнител бе определен „Атомстройекспорт”, нашите енергийни мафиоти запяха нова песен: хайде да продадем стария реактор обратно на руснаците – те да го използват, а ние ще монтираме по-модерен. Върнаха го на цена, много по-ниска от тази, на която го купихме. А тъй като новият реактор изисква и по-други съоръжения и основи, решиха, че ще разрушат всичко изградено дотук. И защо да не го разрушат? То не е платено с парите на социалистическите велможи, а с парите на работещите българи.   Как пребориха земетресениЯТА - 2 Започналото строителство и далаверите на висшите партийни ръководители бързо изчерпват финансовите ресурси на страната. След преврата на 10 ноември 1989 година няколко групи учени от Българската академия на науките (БАН) преразглеждат мегаломанския проект за Втора атомна.   В издадения през 1990 година от БАН сборник с изследвания и становища за АЕЦ „Белене” ясно проличава на какво се е крепял икономическият ефект от 260 милиона лева: „... не са взети предвид някои активни разломи, което е довело до подценяване на максимално възможните тектогенни сеизмични въздействия върху площадката.”   За разлика от площадката на АЕЦ „Козлодуй”, която е разположена върху голям и относително сеизмично пасивен блок, близо до площадката на АЕЦ „Белене” минават няколко разлома: Олтският разлом (на 25-30 километра разстояние), Горноаблановският (на 35-40 километра) и Старозагорският (съвсем близо до самата площадка). За пълнота на картината трябва да изтъкна и че има един разлом, който неслучайно се нарича Беленски.   Присъдата на специалистите от Лаборатория по геотехника на слаби земни основи и терени е категорична: „проектното земетресение (ПЗ) е осма, а не седма степен, и съответно МРЗ – девета, а не осма степен. Избраната строителна площадка не предлага резерви от сеизмична сигурност.”   Оттогава до днес сеизмичната опасност за съоръженията в АЕЦ „Белене” и съответно за сигурността на българските граждани не е намаляла. Клановите и партийните интереси на господстващите в българската енергетика бивши комунисти ги карат да си затварят очите за нея. И ако преди години старите енергетици я поприкриха с цифрова еквилибристика, сега техните наследници просто си затварят очите за предупрежденията на учените и за неволните признания на самите руски специалисти.   По думите на Андрей Зарубаев, главния инженер на АЕЦ „Тянван”, която „Атомстройекспорт” построи в Китай, предимство на реакторите ВВЕР А-91 е, че те са сеизмично по-устойчиви от съществуващите до момента и могат да издържат на земетресение от шеста степен по Рихтер. „Атомстройекспорт” смята централата в Тянван за най-успешния си проект зад граница досега и умилително я нарича ядрено бижу”¹, а Зарубаев твърди, че аварийните системи на реакторите в Белене щели да бъдат още по-усъвършенствани.   Само че „най-успешният строеж” закъсня с две години заради дефект в корпуса на първия реактор, а защитните приводи, които трябва да изключват реактора при авария, са меко казано, несигурни. „Сега тези съоръжения се „раздвижват” на всеки две седмици в Калининската АЕЦ, в Козлодуй и в Тянван по препоръка на конструктора им „Хидропрес”. До това решение се стигна след инцидента през март 2006 година в пети блок на АЕЦ „Козлодуй”. Тогава проблем в помпа на реактора задейства автоматичното изключване чрез приводите и се оказа, че 21 от общо 62-те съоръжения са блокирали. Наложи се реакторът да бъде изключен от енергийната система.”²   В отчетния доклад на АЕЦ „Козлодуй” за 2006 година проличава, че изпълнителният директор на централата Иван Генов е дал на Агенцията за ядрено регулиране не съвсем верни данни за инцидента: „През 2006 г. са регистрирани две събития... на ниво „1” (аномалия) и ниво „2” (инцидент). Това са... „Засядане на 3 броя ОР СУЗ от ІХ група” на 5 блок от 01.03.2006 г. (ниво „2”).”³   За това колко струват уверенията в безопасността на атомните централи и как българските енергийни мафиоти изопачават истината ще говорим на друго място, а сега е време за едно обобщение. От информацията от „Тянван” излиза, че Овчаров и компания са ни окачили на врата два неизпитвани досега и на практика експериментални реактора, които не могат да издържат земетресение дори от седма степен, да не говорим за проектната осма степен, която всъщност би трябвало да е девета. Всички ние играем на руска рулетка със земетресенията.   КАК ОТКРАДНАХА ПЪРВИТЕ ДВА МИЛИАРДА До 1984 година за изследвания и строителство на площадка АЕЦ „Белене” са били похарчени 13 милиона лева. Правителството на БКП пренебрегва предупрежденията на руснаците и рязко форсира изграждането на централата.   През следващите години са платени и доставени 15 000 тона технологично оборудване и материали, които няма да послужат за нищо. Само за консервация и поддръжка на доставената и морално остаряла техника сме похарчили над половин милиард лева. Пикантното в случая е, че правителството на Станишев побърза да обещае на руснаците, че ще върне най-скъпите и все още годни за ползване елементи: реактора и парогенераторите. На цена, която те благоволят да определят.   До 1989-а е завършено изграждането на фундамента и носещата конструкция на турбинна зала, противофилтрационните стени и баластровата възглавница на блокове 1 и 2, фундаментната плоча и сградата на реактора на блок 1 до кота 13,20 m и още много, много сгради и площадки. (Вж. Приложение 4 в края на книгата – Бел. изд.) Всичко това ще трябва да бъде взривено и разчистено. Над един и половина милиарда лева ще отидат на вятъра заради социалистическата мегаломания.   Днес от енергийното министерство сочат тези суми като основание да се впуснем в нова финансова авантюра. Но нека проследим как са нараствали загубите - от 13 000 000 (тринадесет милиона) лева през 1984 на 2 000 000 000 (два милиарда) лева през 1990 година. И да прибавим към тях още 8 000 000 000 (осем милиарда) лева за предварителния договор с „Атомстройэкспорт”. Поне една десета от които ще влязат в черната партийна каса и джобовете на лъжепророците на АЕЦ „Белене”.   ЕНЕРГИЕН ЦЕНТЪР ИЛИ ЧЕРНА ДУПКА? В света няма друга държава освен България, която повече от 11 000 дни след пускането на първия си ядрен реактор да няма дори идея как да преработва огромните количества натрупани радиоактивни отпадъци.   Опасността от тази немарливост е такава, че пред нея Чернобил е невинна злополука, а вероятността от вредни последици е стотици пъти по-голяма от шанса някой терорист да взриви мръсна бомба, която да разпръсне радиационен прах на територията на страната. Всъщност трябва да се говори не за вероятност, а за увереност – защото някои последици са вече налице.   Лобистите на ядрената енергетика обаче продължават страховито да мълчат, а когато се обадят, то е най-вече за замазване на очите и прокарване на своите корпоративни интереси. Най-често това става чрез „случайното” наслагване на две-три взаимно свързани бодряшки съобщения.   На 15 май 2008 година „АЕЦ – Козлодуй” ЕАД обяви (с тридесетгодишно закъснение!) търг за доставка и изграждане на работно съоръжение (цех) за намаляване на размерите и дезактивация на демонтирано оборудване. Осем дни по-късно енергийният министър Петър Димитров обяви в Народното събрание, че в България има благоприятни икономически условия за възстановяване на уранодобива.   Димитров заяви, че България трябвало да използва и развива ядрената енергетика и се обоснова с опашатата лъжа, че тя нямала алтернатива.   Това ме върна към нейното опровержение в един разговор, воден само преди няколко месеца. Откривам Йордан Костадинов – бивш директор на АЕЦ „Козлодуй” и защитник на ядрената енергетика – в новата сграда на Народното събрание на площад „Александър Батенберг”. Като разбира, че по образование съм електроинженер, той веднага се съгласява да ми даде интервю.   - От какво точно имаме нужда? – питам аз. – От атомна централа и централа на маришки въглища едновременно, или само от едната от двете?   - Едната от двете трябва да се направи, защото кризата, която ще се развие през следващите три-четири години, ще бъде много тежка – отговаря Костадинов. – Трябват изключително много инвестиции. Може би трябва да се направи една сметка: цена - полза, цена - полза. И аз очаквам да видя енергийната стратегия, която ще представи министерството на икономиката и енергетиката. Много ми е интересно и искам да видя какви ще са там разчетите, какви ще са насоките за развитието на държавата в областта на енергетиката.   - За тази стратегия се говори отдавна, но нещо все не излиза.   - Сега са обещали да бъде готова през март. Защото ние сме в един много интересен преходен период и никой не знае колко ще продължи той - 20, 30 или 40 години. Сега основният енергиен носител в икономиката е нефтът, но той вече се изчерпва. Навлизаме в период, когато ще преминем от петрола към следващия енергоносител, следващата основна суровина. Каква ще бъде тя не мога да прогнозирам - може би водород или пък нещо друго. В този преходен период ядрената енергетика ще играе основна роля. Тя обаче няма да бъде следващият енергоносител за световната икономика, защото не е обществено приемлива.   - Доколкото зная, освен че не е обществено приемлива, но и световните запаси от уранови руди са много оскъдни.   - Има няколко подхода. Сега говорим за разпад, но се работи и за ядрен синтез. Има много неща, които се работят.   - Само че ние сме на път да се обвържем с централа, за която се твърди, че ще работи около 60 години, а това е срокът за изчерпване на ядреното гориво в световен мащаб при положение, че няма да се строят нови ядрени централи – притискам го аз. – Така че след петролната криза веднага ще последва ядрена, защото запасите от уранови руди са още по-недостатъчни от петролните запаси.   - Едва ли, защото сведенията, които имам, сочат, че в близките 50-60 години уран поне за централите, които в момента работят, ще има.   - Фактически вие залагате на нов, непознат тип гориво. - Да. Като енергиен компонент в икономиката петролът ще трябва да бъде заменен с нов енергоносител. Какъв ще бъде той, не мога да кажа.   - Не можем ли да си спестим една прескъпа ядрена централа? Само откритите досега находища в "Марица-изток" позволяват над една четвърт от електропотреблението в България да се задоволи поне за 60-70 години.   - Добре е да се направи баланс на различните източници, на микса (от английското mix – смес, смесица – бел. авт.) в енергетиката. Сега енергийният ни микс е много сполучлив: около 40 процента е от ядрена енергетика, а 35 процента - на базата на наши въглища. Този микс, който гарантира стабилност на енергийната система, трябва да се поддържа.   - Казахте, че ние сме от малкото държави, които развиват ядрена енергетика. Това означава, че всички останали си позволяват лукса да имат по-беден енергиен микс.   - Разбирам какво ме провокирате да кажа, но това, с което разполага българската икономика, ни позволява не само да експлоатираме, но и да изграждаме ядрени централи. Една ядрена централа не бива да се разглежда само като обект, като производство на енергия. Докато бях директор на АЕЦ "Козлодуй", имахме договорни отношения с 8600 юридически лица. Това са технологии, комуникации, транспорт и ние трябва да се възползваме от тия неща.   Разделям се с него с мисълта, че последният му довод – за множеството договори на централата – всъщност би следвало да се разглежда с обратен знак – като доказателство за неефективността на ядрената енергетика.   Един от любимите митове на Румен Овчаров и Петър Димитров е галещата националното самочувствие теза за превръщането на България в енергиен център на Балканите. За да подсилят ефекта, те я подкрепят с гръмки фрази за икономическата полза от износа на ток. Каква обаче е истината?   България внася три четвърти от първичната енергия (въглища, нефт, ядрено гориво) и изнася два-три процента от крайната (преобразуваната) енергия, което означава, че от физична гледна точка не е никакъв енергиен център, а по-скоро черна дупка. От финансова гледна точка нещата стоят още по-зле. През 2005 година сме внесли енергийни ресурси на стойност около 3 000 000 000 (три милиарда) евро, а сме изнесли електроенергия на стойност 200 000 000 (двеста милиона). Като отчетем действащите изкупни цени на тока и цената за пренос по мрежата, печалбата се свива до 30 милиона. С други думи, разходите за внос на енергийни ресурси са 100 (сто) пъти по-големи от печалбата от износ.   Следователно огромен брой наши предприятия, които са свързани с енергетиката, работят почти на празен ход, без да произвеждат никаква печалба. А каква част от електроенергията се изнася по преки договори с чужди държавни електрически компании?   През 2002 година с преки договори са изнесени 79 процента от целия износ. През 2003 този процент спада на 40,6, а през 2004 - на 18,2. През 2005-2006 този дял се срива на 6-7 процента, тоест при управлението на БСП огромната част от енергията на НЕК се изнася чрез посредници. Техните паразитни дружества прибират разликата между цената на енергията, продавана от Националната електрическа компания (НЕК), и цената, по която се купува енергията в съответната държава. За да сключат договор, те дават на големите корупционери в България и съответната държава тлъст процент от стойността на договора.   Не е тайна, че и дори когато преговарят пряко, шефовете на НЕК продават на определени чужди компании електроенергия по силно занижени цени. Вероятно ДАНС би могъл да провери договорите на НЕК с някои от тях, например с групата Energy Financing Team AG. Според специалистите българите плащат чрез сметките си за ток българите плащат по 5 милиона лева всеки месец за тези корупционни практики.   Това обяснява защо в главите на двамата министри се въртят само грандомански проекти, които изискват направо чудовищни инвестиции. Комисионата за възлагането на такива проекти е от порядъка на 10 процента. Помислете си какви пари ще бъдат препрани по веригата от български и руски длъжностни лица, от които зависи изборът на подизпълнители и даването на различни разрешения и лицензи. Аналогичен е подходът и към другите енергийни обекти, които се строят или ще влязат в процес на рехабилитация. И това все пак е добре, защото някои от тях направо изчезват.