През 1990 г. на днешната дата пуснах един материал за предстоящата тогава 500-годишнина от откриването на Америка. Днес приятели ми напомниха за него и тъй като открих, че текстът все още е приятен за четене, го публикувам тук. Ето го.

КЪДЕ КОЛУМБ Е ОТКРИЛ АМЕРИКА     След две години ще се навършат пет века от най-знаменитото пътешествие в историята на човечеството - първото плаване на Колумб. За него са написани толкова книги, че сигурно биха потопили и трите каравели, с които адмиралът е пресякъл Атлантическия океан. Човек очаква, че всичко е изяснено отдавна, но е достатъчно да поразлисти две-три от тях, за да разбере, че изследователи и биографи са се хванали за гушите и че спорните неща са повече от установените. Не е известно даже къде Колумб е стъпил за пръв път на сушата. За тая слава претендират почти всички подходящи по размери и положение Бахамски островчета. Споровете също скоро ще навършат пет века. След като се върнал в Испания, Колумб изпратил оригиналния корабен дневник на кралица Исабела, а тя - понеже не се вълнувала много-много от подобно четиво - в бездънните испански архиви. Там той, естествено, се загубил. До ден днешен е оцелял само частичният му препис, направен от свещеника Бартоломе де лас Касас. Като си дадеш сметка, че всички взаимноизключващи се хипотези са изградени единствено върху труда на де лас Касас, започваш да се радваш, че няма и други преписи. А ако радостта не ти попречи на мисленето, разбираш още нещо - изследователите съвсем не са били безпристрастни. За нас е почти невъзможно да повярваме, че те са пренебрегвали истината, само и само за да докажат своите твърдения, но фактът си е факт. Времената са били такива. Всеки си затварял очите за неизгодните му измервания и описания, като при това се оправдавал не с друго, а със самия Колумб. Той, видите ли, сбъркал, не преценил правилно, заблудил се или пък не отбелязъл. Някои едва ли не намекват, че на адмирала му се губят четиридесет часа поради пиянство. Не ми се вярва, та дори, ако щете, и затова, че добрата морска практика повелява капитанът да носи на пиене повече от всеки член на екипажа. И освен това, що за отношение към най-добрия навигатор, плавал някога под платна? Към човека, с когото се гордеят поне три държави. Защо три ли? Ами бройте: Италия, защото Кристофоро Коломбо е роден в Генуа; Испания, защото Кристобал Колон е плавал под испански флаг; САЩ, защото Кристъфър Къламбъс е... ... е, знаете какво е направил за Щатите. Всяка от тия държави се готви по своему да почете знаменитата дата. Първи се отчетоха американците. Тяхното географско дружество организира малка, но стегната група, която внимателно - в продължение на пет години! - изследва всички данни. Специалист по средновековен испански направи частичен буквален превод на ръкописа на де лас Касас. В старинни морски ръководства бяха открити точните значения на мерните единици, използвани от Колумб. По данните от дневника бе изчислен - ден след ден - курсът на трите кораба. След това бяха нанесени корекции според теченията и предполагаемия дрейф - отнасянето на корабите напречно на курса от вятъра. Курсът беше коригиран и според изменението на магнитното поле на Земята, като бе използувана реконструкцията за хиляда и петстотната година. Изчисленията показаха, че в ранното утро на 12 октомври 1492 година Колумб е видял ниския бряг на остров Самана Кей. Последва проверка - в компютър бяха вкарани данни за взаимното разположение на Бахамските острови, географските им особености и разстоянията между тях. Оказа се, че по записките в дневника единствено от Самана Кей може да се прокара по-нататъшният курс на корабите, без те да полазят по сушата. Двойната засечка не зарадва много ръководителя на групата, защото Самана Кей не е заселен, а Колумб е заварил на първия остров индианци. Последва плаване към заподозрения бряг и археологически издирвания, които се увенчаха с успех - на острова, на място, което отговаря на описанията, бяха открити парчета стара индианска керамика и временни колиби, вдигнати очевидно от рибари от околните острови. Като завършиха това блестящо разследване, американците поеха дъх и се огледаха. Изненадата не беше приятна - на 3000 мили по на изток испанците също не стояха със скръстени ръце. Те се бяха поразровили из кралските архиви и бяха открили чер-тежи и описания на каравела, близнак на Колумбовата "Ниня". Бяха отсекли гигантски дървета и вече дялкаха гредите за трите каравели, които през 1992 година тържествено ще бъдат пуснати на вода. Американците преглътнаха удара, като си казаха, че повторното плаване най-добре ще потвърди верността на тяхната хипотеза. И погледнаха още по на изток - към Италия. Съжалявам, драги читателю, но там нищо не видяха. Може би италианците си мислят: "А бе, цели две години остават, какво да се трепем? Ще ги шашнем в последния момент." Но подозирам, че гледната им точка е по друга: "Вярно, че е наше момче, ама какво пък толкова е направил? Открил Америка. Голяма работа!"